В България категорично бе заявена готовността на над 100 организации от всички сфери на обществения живот да работят заедно за изграждането на Българския национален хъб на Мисията срещу рака (БНХМР) и тяхното настояване за действие бе отправено към институциите. Каква е ролята на националните хъбове на Европейската мисия срещу рака, защо са необходими за европейските общества и особено за нашето?
Тяхната роля е да обединят заинтересованите страни – организации и институции, които имат пряко отношение към онкологичната грижа, но и такива с непряко, както е при организации, занимаващи се с начално образование, научно развитие, административни структури и др. Изграждайки тази синергия, целта е да се развият и интегрират реални практически решения, пряко свързани с превенция, лечение и качество на живот за пациентите и техните семейства. Европейските структури категорично констатираха силен дефицит по отношение развитието на всички процеси, свързани с промяна и реформи в здравеопазването, социалния ни живот, образованието и съвременните икономически цикли, които не просто създават по-конкурентна Европа, но и осигуряват стабилна среда на европейските граждани за живот и развитие с повече здраве. Онкологичните заболявания са на 2-ро място като честота за гражданите на Европа и са на 1-во място по смъртност и по разходи, т.е. засягат сериозно социалната и икономическата сфери. Преките разходи за 2025 г. са 449 млрд. евро за цяла Европа, а за непреките се смята, че надхвърлят тази сума с поне 50% – говорим за близо трилион евро измерими разходи за онкологични заболявания. Прогнозно новите случаи на рак до 2035 г. ще са с около 24% повече, но измеримо към 2030 г. всеки втори гражданин на ЕС ще чуе тази диагноза.
Тези измерими показатели налагат иновативни, нестандартни процеси, през които трябва да преведем нашите общества, за да отговорим на тези нужди. Първична, вторична, третична профилактика, превенция, ранна диагностика, правилно лечение, извеждане на пациента в процес на добро проследяване и качество на живот, което рефлектира и върху близките – това са основните нужди в онкологичната помощ и те имат свой икономически цикъл. На фона на застаряващо европейско население и разширяване на очакването гражданите да бъдат икономически активни и работоспособни до по-късна възраст трябва да отговорим на конкретни здравни предизвикателства начело с онкологичните заболявания. Затова и националните хъбове на Европейската мисия срещу рака трябва да отговорят на няколко елемента: как да предоставим на обществото по-добра грижа, повече знания за рака – включително и по отношение на нашата здравна и дигитална грамотност, как да осигурим на обществото – включително на семейството и близките на пациента разбиране и спокойствие по пътя на лечението и как интегрираме всичко това и иновациите като системни практики на нашите общества.
Къде се намира страната ни спрямо ЕС по отношение на програмите за превенция и профилактика на рака?
Профилактиката е в контекста на първичната и вторичната превенция на рака, или на т.нар. скринингови програми. Последният Европейски индекс на рака, публикуван от Европейската онкологична организация, показва, че България е на предпоследно място в ЕС с 12% развитие на програми за профилактика и скрининг пред Румъния с 11%. Това значи, че ние реално нямаме стратегия за профилактика на онкозаболяванията. Вярно, имаме талони за мамография и изследване на простатно-специфичен антиген, които се дават от личните лекари. Това ли е обаче пътят на една комплексна и уредена онкологична профилактика? Категорично не, направлението за тези изследвания е само частица от този процес. На първо място трябва да предоставим информация – например, кога и в кои групи е рискова една жена за рак на млечната жлеза, има ли фамилна обремененост, и ако да, да се знае, че тя е рискова в много ранна възраст и трябва да се преведе по пътя на профилактиката, но не сама за себе си, а с ясния ангажимент на личния лекар и на цялата здравна система. Министерството на здравеопазването (което трябва да бъде Министерство на здравето) трябва да има ясно разписани алгоритми, които да имат и мониторираща цел и към специалистите, и към имплементирането на темата за профилактиката на рака в образованието. Да се изясни каква би могла да бъде ролята на училищните фелдшери и медсестри в училищното здравно образование, как да се осигури финансиране за тяхната дейност, как да се ангажират специалистите – не само в ранната профилактика, но и в трупането на знания в обществото, за децата, за всички нас. На този етап България няма програми за превенция и профилактика и още едно доказателство за това е, че наскоро излезе петото издание на Европейския кодекс срещу рака, а България още не е интегрирала първото издание.
Защо въвеждането в изпълнение на скрининговите програми, за които вече бе заявена политическа воля и е постигнато доста, е спешно важна мярка в борбата с онкологичните заболявания?
Категорично политическа воля беше не просто заявена, а демонстрирана с реални действия в кратък период – изработени скринингови програми за рак на маточната шийка и колоректален карцином с опит за внедряване в практиката. Процесът на изготвянето им не беше прозрачен, не беше съгласуван с нито една водеща страна в тази област – общественото обсъждане става сега, след приемането им от Министерския съвет през май. За други две приоритетни онкологични диагнози – рак на млечната жлеза и рак на простатата, нямаме развити скринингови програми. Всички специалисти, наши и международни, с дългогодишен опит в скрининговите програми казват, че добре направената скринингова програма за рак на маточната шийка може да има измерим ефект за обществото след 10-20 години и това е най-бързият възможен ефект от скринингова програма. Значи критично важно е скрининговите програми да бъдат не просто обществено съгласувани, а изготвени от експерти с необходимата компетентност и опит, които имат професионални контакти с всички големи организации и институции от останалите страни членки на ЕС, където има натрупан опит със скрининг. В България нито научната общност, нито политическата и административната има опит със скринингови програми, а е необходимо да изградим модел на зрелост, на разбиране, и да го адаптираме към българската действителност. Това е много комплексен процес, който започва от базовото разбиране на българина за профилактика, който не можем да изминем сами. Ще успеем, само ако потърсим съдействие и помощ чрез опита на другите. Научните неправителствени структури са тези участници в процеса, които са част от изградена международна мрежа и имат връзките и експертния капацитет да осигурят такава външна помощ. Българският национален хъб на Мисията срещу рака със своите над 100 организации и структури има достатъчния капацитет да предостави всички световни, не само европейски знания, и то напълно безвъзмездно, на българската държавна администрация и на цялото общество. Целта е да изградим скринингови програми, които ще имат истинска добавена стойност и са икономически целесъобразни и ефективни, с необходимите количествени и качествени индикатори за управление, развитие и измерване на резултата. Задължителен елемент е ангажираността не само на личните лекари, но и на множество специалисти, защото основата на една скринингова програма не е едно изследване, а е триажността – кои целеви популации адресираме, как ги информираме, как проследяваме доколко са поели по пътя на скрининга, дали са тръгнали за контакт към личния лекар или към специалист и т.н. Има много специфики, които не можем да заложим адекватно в практическото изпълнение, защото нямаме опит. България е страната с най-нисък обхват на ваксинация срещу папилома вирус (HPV) – под 10%, затова е критично важно младите жени, но и младите мъже да бъдат насърчени да преминат през този процес и затова адресираме приоритетно рака на маточната шийка за дефиниране на скринингова програма. Да не забравяме обаче и други не по-малко приоритетни локализации, по които изобщо не се работи за програми към момента – белодробният карцином например, който е в топ 5 по заболеваемост и е основна стратегия за Европа. Поради липсата на адекватен Национален раков регистър в момента дори не можем да кажем каква част от общото население адресираме с пилотните програми, но със сигурност е твърде малка. Без статистика за новите случаи, за 5-годишната преживяемост, за смъртността и др. няма как да планираме, да залагаме цели и да постигаме резултати. С настоящото финансиране за скрининг се обхващат под 10% от населението и затова трябва да бъдем изключително ефективни с пилотните програми, а за целта трябва да търсим вече доказалите се международни знания и опит.
Как програмите да бъдат изпълнени ефективно – с ясни целеви групи, покани, алгоритми за проследяване, дигитална отчетност, участие на личните лекари и мултидисциплинарни екипи, контрол на качеството и експертно управление?
Активно се работеше за старт на Националния раков регистър, сега процесът е изцяло в ръцете на здравната администрация и НЦОЗА, но той наистина трябва да започне адекватно да събира и анализира данни. Освен това до тази система трябва да имат достъп всички научни организации у нас, които работят в областта на рака – с цел да я ползват и да дават добра обратна връзка към МЗ. Това е и една от основните роли на Хъба. Категорично трябва да има дигитална отчетност за скрининговите програми, в „Информационно обслужване“ имат капацитет и желание да изградят такава мрежа. Участието на личните лекари и специалистите е изключително важно, както и осигуряването на триажност и на т.нар. зелени коридори за хората със съмнение за онкозаболяване, за да се ускори тяхната диагностика. Трябва да има качествени индикатори за проследяване на целия процес, също и експертно управление. За целта процесът не бива да се ръководи само от една или две експертни дирекции в МЗ, а това да бъде пряк ангажимент на експертно звено с присъствието на всички заинтересовани страни с техните знания и опит. Подчертавам: това не значи да се включват определени личности, а организации с утвърдени знания, опит и европейска разпознаваемост, за да могат да обменят данни с европейските партньори и да се адаптират и надграждат самите програми. Когато говорим за Националния хъб, водещата роля не е и не трябва да бъде на държавната администрация. Тя трябва да се включи с целия свой капацитет доброволно и наравно с останалите заинтересовани страни, а това са научните общности, гражданските организации, бизнесите, здравните кадри заедно със специалистите по здравни грижи, фармацевтите и др.
Как България може да премине от проектно и фрагментирано мислене към устойчив национален модел за скрининг — интегриран в НЗИС, свързан с Националния раков регистър, подкрепен от общопрактикуващите лекари, специалистите, пациентските организации и регионалните здравни структури?
Водещо е понятието здраве – когато дефинираме що е то здраве, ще започне и работата по всички свързани процеси. Пример: програмата Cancer Watch, ръководена от Международната агенция за проучвания върху рака заедно с Европейската мрежа на раковите регистри, които вече над 10 месеца чукат на нашата врата за включването на България в тази обширна мрежа Cancer Watch. Нейната цел е не просто адаптация на регистрите, а правилен обмен на знания, данни и добри практики с практически ефект върху нашите общества. Втори пример: България до момента няма договор за сътрудничество с Международната агенция за проучвания върху рака, която е част от структурата на СЗО, но има отношения със СЗО. Тази агенция осигурява интегриране и адаптиране спрямо националните условия на скринингови програми. Когато тя участва, създаваме и високо ниво на обществено доверие към процеса у нас. Програмите са превенция и скрининг на тази агенция са пряко свързани и с образованието. Комплексният подход е определящ и за да изградим такава цялостна система, трябва да превъзмогнем нашето дефинирано его, свързано с взаимоотношения, градени на базата на телефонни разговори и контакти, а не на базата на компетентност и знания. Затова изграждането на Българския национален хъб на Мисията срещу рака е определяща стъпка в изпълнение на стратегически приоритет на Европейската комисия, осъществяван чрез от нейните две основни структури – Генерална дирекция „Научни изследвания и иновации“ (DGRTD) и Генерална дирекция „Здравеопазване и безопасност на храните“ (DG SANTE).
