На 24 и 25 април 2026 г. в София се проведе научната среща „Първична туморна множественост и редки тумори“, която събра специалисти по онкология, патология, медицинска генетика и представители на пациентски организации. Форумът, организиран с подкрепата на Съвместната онкологична национална мрежа (СОНМ), постави акцент върху диагностичните и терапевтичните предизвикателства при редките и множествените злокачествени заболявания.
Конференцията беше открита от д-р Марчела Колева, основател и началник на Отделение по медицинска онкология в МБАЛ „Света София“, която изнесе лекция на тема „Туморна множественост – предизвикателство: съмнение, диагноза, лечение“. В своята презентация тя представи дефиницията за първична туморна множественост като наличие на повече от един синхронен или метахронен злокачествен процес при един пациент, при задължително хистологично доказване, наличие на уникални патологични характеристики и изключване на метастази или рецидив. Д-р Колева акцентира върху ключови моменти в диагностичния процес, като подозрение за първична туморна множественост при атипично метастатично разпространение, несъответствие между туморно натоварване и туморни маркери, както и поява на нови лезии години след първична диагноза. Тя подчерта значението на внимателното проследяване на пациенти след химио- и лъчетерапия, както и ролята на образната диагностика при откриване на подозрителни лезии.
В рамките на лекцията беше разгледана и темата за редките тумори, които се дефинират като заболявания с честота под 6 нови случая на 100 000 души годишно, но същевременно представляват около една четвърт от всички онкологични диагнози. Сред най-честите редки тумори бяха посочени мезотелиом, холангиокарцином, адренокортикален карцином, меркел-клетъчен карцином и карцином на жлъчния мехур.
Научната програма включваше редица лекции, посветени на съвременни диагностични и терапевтични подходи, сред които предизвикателството „първично множествени тумори“ – д-р Марчела Колева, генетично тестване при онкологични заболявания – д-р Радост Додова и проф. Радка Кънева, имунохистохимично изследване за микросателитна нестабилност – д-р Александра Влахова, геномно профилиране и таргетна терапия при редки тумори – Н. Вълчева, определяне на минимално резидуално заболяване – лаборатория Natera, САЩ.
В рамките на последващите сесии бяха разгледани редки и множествени тумори на глава и шия – д-р Красимира Василева и доц. Тодор Попов, тумори на бял дроб – д-р Стефан Кътов, гастроинтестинални тумори – д-р Николай Цигаровски, мекотъканни саркоми и костни тумори – проф. Н. Васос, както и теми, свързани с храненето, малнутрицията и ролята на микробиома при онкологично болни – доц. М. Георгиева и д-р Й. Христов.
Особено внимание беше отделено на ролята на изкуствения интелект при вземане на терапевтични решения, както и на съвременните лекарствени взаимодействия и персонализирания подход при пациенти с първично множествени тумори.
Силен акцент в програмата беше лекцията на доц. Димитър Калев, посветена на „Първични комбинации от солидни и хематологични неоплазии“. Той дефинира множествените първични злокачествени заболявания като независими тумори, възникващи при един и същи пациент, без връзка помежду си под формата на метастази или рецидив. Бяха представени критериите на Warren и Gates за диагностика, както и основните мултидисциплинарни предизвикателства, включително лекарствени взаимодействия, припокриваща се токсичност и необходимост от координация в рамките на туморния борд.
Доц. Калев подчерта значението на индивидуализирания терапевтичен подход, при който приоритет има по-агресивната неоплазия, но с внимателен баланс на токсичността. В заключение той очерта необходимостта от ново мислене в онкологията, насочено към системен подход, молекулярна диагностика и таргетиране на сигнални пътища.
В заключение на събитието д-р Марчела Колева благодари на всички участници и подчерта необходимостта от повишаване на информираността сред различните медицински специалности относно първичната туморна множественост. Тя изрази надежда, че бъдещите издания на конференцията ще допринесат за натрупване на повече клинични данни и реални промени както в терапевтичните подходи, така и в клиничното мислене.
