Съвместната онкологична национална мрежа (СОНМ) и в качеството й на координираща учредяването и развитието на Българския национален хъб на Мисията срещу рака (БНХМР) структура организираха експертна работна среща, посветена на адаптирането и прилагането на 5-ото издание на Европейския кодекс срещу рака (ECAC5) в България.
Работата в рамките на срещата бе насочена към превръщането на препоръките към гражданите в приложими национални политики, системни мерки и механизми за намаляване на здравните неравенства, както и към разработването на устойчиви програми за превенция, здравна грамотност и обществено информиране. Докладът предстои да бъде финализиран и предствен пред българските институции, както и пред Европейската комисия.
Маг.-фармацевт Ивайло Петров откри събитието и предстви последните данни относно онкологичните заболявания в България. Според тях: новите случаи са 31 812, при 91 031 души се отчита средна 5-годишна преживяемост, смъртните случаи са 18 794. Ивайло петров попита: при висока експозиция на предотвратими рискови фактори, ограничен скрининг и висока смъртност – възможно ли е новодиагностицираните случаи на рак у нас практически да не се променят за 13 години?
Сред ключовите предизвикателства за превенция на рака:
• България изостава от повечето страни от ЕС по отношение на повечето поведенчески рискови фактори за здравето.
• България с едни от най-високи нива на предотвратима смъртност.
• Разходите за здравеопазване са силно ориентирани към болнична помощ и фармацевтични продукти.
• Разликите, свързани с образованието в използваната на цифрови инструменти за здравеопазване, са по-големи в България, спрямо ЕС.
• Инвестициите в превенция не отговарят на мащаба на риска от рак
• Смъртността от рак се превръща във фискален и икономически шок
• Имаме заинтересовани страни. Имаме доказателства. Липсва координирана система, която да ги превърне в превенция и резултати.
Според Ивайло Петров са нужни действия от фрагментирани инициативи към интегрирана национална система за превенция. Сред тях:
• Организиран скрининг за рак: начало на стратегически преход от опортюнистична профилактика към организирани, основани на доказателства модели за скрининг на колоректален рак и рак на маточната шийка.
• Превенция и здравна грамотност от ранна възраст: национална училищно-базирана рамка може да изгради устойчива култура на превенция чрез координирани действия в здравното образование, промоцията на здравето и профилактиката, с общ ангажимент на Министерски съвет.
• Политика за борба с рака, основана на данни: националната информационна база за злокачествени новообразувания и карциноми in situ създава основа за надежден мониторинг и планиране на политиките въз основа на реални данни.
• Европейска интеграция и капацитет за прилагане: България има възможност да свърже националната политика за борба с рака с европейската експертиза, данни и инструменти чрез ENCR, IARC/UICC, CancerWatch и т.н. чрез БНХМР, превръщайки европейското знание и финансиране в координирано национално действие.
А сред приоритетните области за превантивни действия са:
- Защитено финансиране за превенция: превенцията е стратегическа икономическа инвестиция, а не като разход по усмотрение.
- Организиран скрининг и ваксинация: гарантиран, безплатен и равнопоставен достъп с ясни национални цели за обхват и участие.
- Действия по рисковите фактори дефинирани в ECAC5: приоритетен контрол върху тютюнопушенето, алкохола, затлъстяването, физическата неактивност и вредните експозиции от околната среда.
- Първична медицинска помощ и здравна култура: активно включване на общопрактикуващите лекари, училищата и общините в устойчиво предоставяне на превенция на местно ниво.
- Данни, управление и отчетност: ясни институционални отговорности, проследяване на неравенствата и публично отчитане на измерими резултати.
- Политически фокус: преминаване от фрагментирани инициативи към финансирана национална система за превенция с ясно лидерство, измерими цели и отчетност за резултатите.
Участниците се включиха в една от трите тематични работни групи според своя професионален опит, експертиза и интерес. Всяка група обсъди основните национални предизвикателства и допринася за формулирането на приложими политически и практически препоръки.
• Политики, законодателство и капацитет на здравната и образователната система, модератор: маг.-фарм. Ивайло Петров
• Обществена ангажираност, образование и намаляване на неравенствата, модератор: доц. Деница Стефанова
• Иновации, данни и дигитални решения, модератор: д-р Любомир Балабански
В рамките на сесията участниците дадоха приоритетни политически или практически препоръки, посочиха ключовите институции и партньори, ангажирани с тяхното изпълнение, дадоха ориентировъчен времеви хоризонт и споделиха за поне един измерим индикатор за проследяване на напредъка.
Откроени бяха като общи приоритети като изграждането на пълноценен национален раков регистър, подобряването на достъпа до здравни услуги и достоверна информация, повишаването на здравната и дигиталната грамотност, развитието на координирани механизми за профилактика, скрининг, мониторинг и комуникация между институциите, медицинските специалисти и неправителствения сектор.
Работната среща обедини представители на публични институции, академична и научна общност, здравни професионалисти, граждански и пациентски организации, медии, бизнес и иновационен сектор.
