Маг.фармацевт Ивайло Петров, координатор „Международни, административната дейности и проекти“ на Съвместната онкологична национална мрежа (СОНМ) пред Здраве.нет:
Превенцията на онкозаболяванията започва от образованието
На 11 март в София се учредява Национален хъб на Европейската Мисия срещу рака – платформа за синергия, сътрудничество, обмен на знания и добри практики
Защо е важно да бъде изграден Национален хъб на Мисията срещу рака в България и каква е връзката с Европейската мисия срещу рака? Това е темата на учредителна среща с участието на заинтересованите страни у нас, обединени от СОНМ, институциите и представители на европейските партньорски организации, която ще се състои на 11 март в София.
Време ли е да сме честни, откровени? Ракът е тема, по която обществото ни твърде дълго се движеше между добри намерения, его и недостатъчно координирани действия. Здравето и образованието са фундаментални обществени ценности, но когато става дума за онкологичните заболявания, ние често действаме фрагментирано – институции, лекари, учени и организации работят, но невинаги заедно, забравяме или пренебрегваме свързващи сектори като образование, наука, иновации, икономика.
Именно затова Европейската комисия създаде Мисията срещу рака, една от най-амбициозните стратегически инициативи на Европейския съюз. А за икономистите, не случайно имено тази инициатива бе положителният пример в докладите на Марио Драги! Целта е ясна и силно човешка: до 2030 г. да бъде подобрен животът на над 3 милиона души чрез по-добра превенция, ранна диагностика, достъп до съвременно лечение и развитие на научни иновации.
Но истината е проста: европейските политики сами по себе си не спасяват животи. Те дават рамка и възможности. Реалната промяна зависи от това дали държавите, обществата в тяхната комуникация ще намерят начин да обединят усилията на своите институции, научни общности, здравни специалисти, пациенти и гражданско общество, бизнеси.
Точно това е идеята на Националните хъбове на Мисията срещу рака, да преведат европейската стратегия в реални действия на национално ниво. Те са платформа за синхрон между политика, наука, образование, здравеопазване и иновации – нещо, което често липсва в практиката.
В този смисъл създаването на Национален хъб на Мисията срещу рака в България е не просто нова инициатива. Това е опит да се сложи край на разпокъсаните усилия и да се създаде обща стратегическа посока с повече прозрачност, повече координация и повече обществена отговорност, да добави към практиките това, което все още отсъства.
Защото ракът не е просто медицински проблем. Той е образователно, социално, научно и икономическо предизвикателство за всяко модерно общество.
И затова истинският въпрос пред нас днес е много прост: ще използваме ли възможността, която Европа и всички наши партньори от 30 държави ни дават чрез Мисията срещу рака, или ще продължим да говорим за проблема, без да изграждаме системни решения, без да започнем да мислим и действаме холистично?
Учредителната среща на 11 март в София е именно опит този разговор да се превърне в действие и България да заеме своето място в общото европейско усилие срещу рака.
Каква е философията на този модел и доколко е разпространен в останалите страни членки на ЕС? С какво се очаква да бъде по-ефективен в борбата с онкологичните заболявания?
Философията на Мисията срещу рака всъщност е много проста, но и много предизвикателна: да спрем да мислим за рака само като за медицински проблем. Онкологичните и хематологичните заболявания са много повече от това. Те засягат начина, по който обществото организира превенцията, образованието, науката, здравната система и икономиката.
Затова Мисията срещу рака стъпва на четири ясни стълба: превенция, ранна диагностика, ефективно лечение и качество на живот на пациентите и техните близки. Зад тези думи стои една по-дълбока идея, стремеж да се затвори цикълът между образование и наука, политика, здравеопазване и общество, така че решенията да бъдат системни, а не частични.
И тук идва ключовият момент: това не може да се случи само в рамките на здравната система. Ако образователният сектор, университетите, научните организации, здравните професионалисти, пациентските общности, институциите, местните власти и бизнесът не започнат да работят заедно, всяка стратегия остава само на хартия.
Именно затова се създават Националните хъбове на Мисията срещу рака като платформа за синергия, реално взаимодействие между всички тези участници. Това е модел, който вече се развива в още четири европейски държави като пилотни участници и който постепенно изгражда мрежа от хъбове с обща визия и общи цели. В пътната карта имаме още седем предстоящи хъба, а България има шанса да бъде основен добър пример.
И ако в момента в Европа вече се оформят първите такива структури, в следващите години се очаква тази мрежа да се разшири значително. Идеята е проста – ако държавите работят изолирано, прогресът е бавен. Ако обменят знания, данни, научни решения и добри практики, напредъкът става много по-бърз.
Точно затова този модел има потенциала да бъде по-ефективен, социално и икономически. Той не създава просто нова институция, а механизъм за координация и зрялост на системата, начин научните знания, иновациите и добрите практики да достигат по-бързо до пациента, до всички нас.
И отново, в крайна сметка въпросът пред България е много директен: искаме ли да бъдем част от тази европейска мрежа за знание, иновации и координация срещу рака, или ще продължим да се справяме сами, убедени, че „ние си знаем и сме си добре“.
Отговорът на този въпрос ще определи колко бързо ще се променя реално системата за борба с рака в страната ни.
Защо европейската стратегия за борба с рака се фокусира толкова силно върху образованието, науката и иновациите?
Споделяйки, Европейската стратегия срещу рака се основава на четири ясни стълба – превенция, ранна диагностика, лечение и качество на живот. Но зад тези четири думи стои нещо много по-дълбоко: разбирането, че борбата с рака не може да бъде спечелена само в болницата.
Истината е, че раковите заболявания започват да се решават много преди пациентът да стане пациент или да стигне до лекаря – в образованието, в здравната грамотност, в достъпа до научни знания, в способността на системата да внедрява иновации.
Затова Европа поставя толкова силен акцент върху образованието, науката и иновациите – защото без грамотност няма ефективна превенция. Без наука няма по-добра диагностика. Без иновации няма съвременно лечение. А без тези три елемента, комбинирайки с отворена експертиза, системата неизбежно започва да изостава.
Нека си представим един съвсем реален сценарий. В едно семейство родител получава диагноза рак. От този момент започва не само медицинска битка, а и битка за информация, ориентация и доверие. Хората търсят знания какво означава диагнозата, какви са възможностите за лечение, за успех, има ли го, какви решения трябва да се вземат. В този момент често се сблъскват със страх, противоречива информация, социален натиск, финансови трудности и огромно емоционално напрежение. Въпросите не са само медицински. Те са и човешки – как ще се справи семейството, какво ще стане с работата, как ще реагират децата, как ще се промени животът им.
И именно тук се вижда защо образованието, науката и иновациите са толкова важни. Те създават система, в която хората не са оставени сами да се лутат между страх и информация, а имат достъп до знания, ясни пътища на лечение и работещи решения.
Точно затова Националният хъб на Мисията срещу рака в България поставя силен фокус върху развитието на образование, наука и иновации. Не защото това е академична тема, а защото това е основата на една по-ефективна, по-човешка и по-устойчива система за онкологична грижа.
Ние вярваме, че когато знанието, науката и здравната система започнат да работят в синхрон, се променя не само медицината, променя се начинът, по който обществото се справя с болестта. И това е една от най-важните цели на този модел.
Вие току-що се връщате от експертна среща по темата в Брюксел. Какво бе обсъждано и планирано там, взети ли са решения?
От срещата мога да споделя едно – България получава категорична подкрепа и съдействие във всяко едно направление в изграждането на Национален хъб на Мисията срещу рака. Това не е просто формална подкрепа, а ясна позиция от европейските институции и от държавите, които вече вървят по този път, и тези след нас.
Срещата беше символична и по още една причина – проведе се на 3 март, и беше инициирана от колегите от хъба в Малта, с подкрепата на останалите европейски хъбове. В нея участваха представители на Европейския парламент, Европейската комисия и ключови експертни структури в областта на науката, иновациите, образованието и здравеопазването. Посланието беше много ясно: Европа иска да изгради силна мрежа от Национални хъбове, които да работят като прозрачни експертни платформи за реална координация на политиките срещу рака във всяка държава.
Но нека бъдем честни, създаването на такава структура никога не е лесен процес. То неизбежно разклаща статуквото. Създава нови въпроси, нови очаквания и понякога дори съпротиви. Това е нормално, когато се опитваш да промениш начина, по който работят системи и институции, да интегрираш холистично мислене.
Всички на тази среща бяха напълно наясно с едно: това няма да се случи за седмица, месец или дори година. Изграждането на такава мрежа изисква постоянство, професионализъм и най-вече готовност за открит диалог между различните участници.
Защото ако не поставим началото на тази промяна сега, рискът е друг – да продължим да се въртим в същия модел, в който растящият брой онкологични заболявания, увеличаващите се разходи и късната диагностика се натрупват година след година.
И в крайна сметка истинският въпрос не е дали ще има трудности. Те са неизбежни. Истинският въпрос е дали сме готови да поставим началото на системна промяна, или ще оставим проблемите да се задълбочават, докато всички признаем, че сме пропуснали още едно десетилетие. Именно затова срещата в Брюксел беше важна, тя даде ясен сигнал, че България има място в тази европейска мрежа, стига да има и волята да го заеме.
На какво ниво са превенцията на рака и организацията на онкологичната помощ в България в момента? Кои незабавни мерки в тези направления биха довели до значими подобрения?
Ще бъда директен. България все още няма изградена последователна обществена политика за превенция на рака – нито в първична, нито във вторична, а още по-малко в третична превенция. Това важи не само за онкологичните заболявания, а за целия спектър на хроничните незаразни болести, включително връзката им с психичното здраве.
Една от най-очевидните първи стъпки е пълното интегриране на Европейския кодекс срещу рака, заедно с неговите политически препоръки. Това не е просто информационна кампания, това е инструмент за изграждане на култура на превенция, здравна грамотност и доверие между институциите и обществото. Но за да се случи, институциите, заедно с всички нас, трябва да започнат да работят в мрежа, а не поединично.
Вторият голям проблем е, че България няма ясно дефиниран, основан на доказателства маршрут на пациента с онкологично заболяване, с измерими показатели за качество и реално проследяване на резултатите. Без такава структура системата остава реактивна и хаотична.
Трето, в България все още няма комплексна онкологична инфраструктура, организирана по международните стандарти, нито ясно дефинирана мрежа от центрове, работещи по модела на мултидисциплинарната грижа.
Четвърто, нямаме функциониращ Национален раков регистър, който да служи като реален компас за здравните политики, ресурсите и резултатите от лечението. Без данни няма стратегия – има само предположения. В тази посока виждаме заявена воля от страна на Министерството на здравеопазването и е изключително важно тя да бъде подкрепена с експертна работа и системни решения.
Пето, нямаме достатъчно качество на здравните данни, нито ефективни механизми за тяхната обмяна и използване, включително за научни изследвания и развитие на иновации – пропуснати икономически ползи.
Шесто, нямаме ясна национална стратегия за здравна и дигитална здравна грамотност, нито устойчиви политики за мултидисциплинарно продължаващо медицинско обучение в онкологията.
Но може би най-големият проблем не е институционален, а културен. Все още не сме изградили достатъчно силна култура на споделяне на знания, търсене на експертна подкрепа и работа в истинско партньорство. Твърде често системите се опитват да работят чрез индивидуални усилия, вместо чрез колективна експертиза.
И въпреки всичко, има и една много силна причина за оптимизъм. В България има изключителни здравни специалисти, учени, експерти, граждански организации и хора с огромна лична отдаденост, които не са се отказали да търсят решения. Ако успеем да обединим този потенциал, със знание, прозрачност и реално сътрудничество, промяната е напълно възможна.
Националният хъб на Мисията срещу рака е именно опит да се създаде такава платформа, където експертността на обществото стои над индивидуалните амбиции, а общата цел е една: по-добра и по-човешка грижа за хората с рак в България.
Маг.-фарм. Ивайло Петров е координатор на процесите по учредяване на Националния хъб на Мисията срещу рака – България (НХМР). Член на Управителния съвет на Съвместна онкологична национална мрежа (СОНМ) и експерт по стратегическо планиране, здравни програми и политики, с активна роля в развитието на национални и европейски инициативи в областта на онкологичната грижа. Ръководи процесите на международно сътрудничество и институционален диалог, представлявайки СОНМ в Европейската ракова организация ( ECO), All.Can International, работната група GRADE към СЗО и IEEE Standards Association (IEEE SA). Със своята експертиза работи за интегриране на научните доказателства, иновациите и публичните политики в устойчиви решения за подобряване на достъпа до лечение и качеството на онкологичната грижа. Предприемач в областта на дълбоките здравни технологии, съпруг и баща на четири деца, чиято лична история в борбата с рака го мотивира да работи за по-справедлива и ефективна здравна система.
